RUSENG
Ноосфера. Общество. Человек
Электронный научный журнал
FULL PARTICIPANT. ПРЕЗИДИУМ ОТКРЫТОЙ НООСФЕРНОЙ АКАДЕМИИ

FULL PARTICIPANT. Вэб_ПРЕЗИДИУМ. honorary presidium/. 

Члены Президиума-самодостаточные, деятельные участники, не нуждающиеся в подтверждении актуальности своих творческих наработок и компетенций. Члены Президиума практикуют следование основной миссии-просветительству- общественной Академии как наиболее креативной форме открытости знаний. Открытая Ноосферная Академия поддерживает и способствует продвижению идей и практик, развивающих борьбу против некросферы, уничтожающей ноосферу человечества, его коллективный живой интеллект человеческой цивилизации...ноосфера -soldier, army, fraternity, full participant/почётный президиум — honorary presidium/рабочий президиум — working presidium

PRESIDIUM

Наименование: ОТКРЫТАЯ НООСФЕРНАЯ АКАДЕМИЯ 

Правопреемник-Дата создания: 17.11.2015. URL публикации данных:

Описание: Открытая ноосферная Академия. Онлайн_Университеты.

Независимое Сообщество свободных ученых и творческих людей.14.02.2015. 

Объект интеллектуальной собственности (ОИС) UIN 07N-4B-9C. 

БАЗОВЫЙ (исходный) список Членов Президиума:

Поддержали и присоединились к Хартии исследователей Ноосферы (сокр. Хартия Ноосферы) 21.01.14.

Оноприенко Владимир Иванович –
профессор Российской Академии естествознания, Grand Doctor of Philosophy (Grand Ph.D.), Full professor,

академик Ноосферной общественной академии наук, член АНСТиМС, член-корреспонденть Петровской

академии наук и искусств, Full member EUANH, член Международного Союза экономистов (IUE),

международный эксперт 11-07,21.06.11. IASHE, London, учредитель и главный редактор электронного

научного журнала «Ноосфера.Общество.Человек»,

Субетто Александр Иванович–
президент Ноосферной Общественной Академии Наук, академик ПАНИ, вице-президент Санкт-Петербургского отделения

Академии проблем качества, действительный член Международной академии информатизации, Санкт-Петербургской

Академии истории науки и техники, Европейской академии естественных наук, член-корреспондент Международной

Академии организационных и управленческих наук, Международной академии наук по экологии и безопасности

жизнедеятельности, проректор по качеству образования Смольного университета РАО (Санкт-Петербург), Заслуженный

деятель науки РФ, доктор философских наук, доктор экономических наук, кандидат технических наук,профессор,

Гордина Любовь Сергеевна-
президент НООСФЕРНОЙ ДУХОВНО-ЭКОЛОГИЧЕСКОЙ АССАМБЛЕИ МИРА (НДЭАМ, Ассамблея Мира), доктор

философии, профессор, кандидат технических наук (Россия), Заслуженный деятель культуры,

Патрушев Владимир Иванович –
доктор социологических наук, профессор кафедры государственного и муниципального управления МИГСУ,

Президент Академии наук социальных технологий и местного самоуправления, Президент Международной

академии инновационных социальных технологий (Москва),

Василенко Василий Николаевич-
д-р филос. н., главный научный редактор электронного альманаха НООСФЕРА XXI века, член РедСовета

журнала Ноосфера. Общество. Человек.

Иманов Гейдар Мамедович-
Вице-Президент Ноосферной общественной академии наук, Президент АНО ИНОК "Смольный университет",

Железнов Игорь Алексеевич –
к.э.н., доцент, заведующий кафедрой НОУ ВПО "Московский психолого-социальный университет" (Москва),

Лебедев Никита Андреевич –
д.э.н., профессор, в.н.с. ИЭ РАН,

Меджидова Алмаз Самедовна (Medjidova Almaz-khanum Samedovna)-
«CITIZEN of EARTH XX1 член Афинской академии наук философии имени Аристотеля; «Делегат 2 и 3 Съездов

Азербайджанцы Мира,Судья третейского Суда «DIOTRITRON»,Главный Редактор www azeri.UZ,Руководитель

Международного центра Аzeri;Руководитель инновационного проекта «Экоантропокосмизм»,Академик,

действительный член Международной Академии Наук Экологии и Безопасности человека и природы,Доктор

педагогических наук,Член правления Дружбы Узбекистан-Азербайджан;Член правления Ассациации

открытый университет Международный культурно-просветительский,эколого-образовательный центр «AZERI»,

Mеждународный женский общественный Фонд Sharg Аyoli,Общество Дружбы Узбекистан-Азербайджан,

третейский Суд «DIOTRITRON»-Узбекистан, Ташкент,

Тамара Дмитриевна Шубейкина –
зав. лабораторией "Духовные основы феномена человека" при Луганском Научно-исследовательском институте

духовного развития человека, созданного при кафедре педагогики Луганского национального университета им.

В. Даля,

Зорин Александр Михайлович-
общественная работа в рамках Академии Наук Социальных Технологий и Местного Самоуправления - АНСТиМС,

замдиректора по развитию стройфирмы. РОССИЯ, Ростовская область, г. Волгодонск,

Алина Н. Паранина –
доц. каф. физической географии и природопользования РГПУ им. А.И.Герцена,

Бабаев Накибулло Хабибуллаевич -
проф., генеральный директор НПФ САМОЙИНУР Ко Лтд,
д.т.н., GPhD, Узбекистан, г. Бекабад,

Мазниченко Владимир Григорьевич-
директор Центра внедрения инноваций-Восточноукраинский национальный университет им. В. Даля, Украина, г. Луганск,

Креймер Михаил Абрамович-
доцент кафедры экологии и природопользования Сибирской государственной геодезической академии,г.н.с. Новосибирского

научно-исследовательского института гигиены Роспотребнадзора, кандидат экономических наук, Россия, г. Новосибирск,

Фаткулин Анвир Амрулович –
директор Дальневосточного регионального учебно-методического центра высшего профессионального образования (на базе Дальневосточного федерального университета), доктор технических наук, профессор, Заслуженный работник высшей школы

Российской Федерации, Россия, Владивосток,

Никитенко Пётр Георгиевич –
Основатель Белорусской инновационной и ноосферной школы, Первый вице-президент Международной академии социальных

технологий. Глава представительства Международной Инженерной академии Республики Беларусь, академик НАН Беларуси,

РАЕН, Ноосферной общественной академии наук, МАОУН, и др., Республика Беларусь,

Комаров Виктор Дмитриевич –
доктор философских наук, профессор кафедры гуманитарных дисциплин Военного института (инженерно-технического) Военной академии материально-технического обеспечения им. генерала армии А.В. Хрелёва, г. Санкт-Петербург, член редколлегии двух философских журналов. Действительный член Академии гуманитарных наук, Российской экологической академии, Петровской академии наук и искусств, Ноосферной общественной академии наук, Российского философского общества, общественной организации "Российские ученые социалистической ориентации",

Сороко Эдуард Максимович –
доктор философских наук, ведущий научный сотрудник ГНУ "Институт философии Национальной академии наук Беларуси",

Каргин Николай Николаевич –
док. филос. наук, профессор, Московский государственный университет сообщения (МИИТ). Москва,

Яшин Алексей Афанасьевич –
главный редактор всероссийского литературного журнала «Приокские зори», издаваемого ТулГУ, зам. главного редактора всероссийского теоретического и научно-практического журнала «Вестник новых медицинских технологий» (ТулГУ), Заслуженный деятель науки РФ, Почетный радист России, д-р техн. наук, д-р биол. наук, профессор по кафедре «ЭВМ» и профессор по специальности «Медицинские приборы и системы», академик 11 российских, международных и зарубежных академий, лауреат …. и пр. Глава Научной школы «Биофизика полей и излучений и биоинформатика». Медицинский институт Тульского госуниверситета,

Сафрошкин Юрий Васильевич-
д.т.н., ст.н.с., член Российских Географического и Философского обществ и Ноосферных объединений,

Ярмольчук Вячеслав Григорьевич-
доктор философии (PhD), доктор экономики и коммерции, к.э.н., доцент, чл.-корр. Академии Гуманитарных наук, Исполнительный директор Университетского комплекса "МосГУ" (Московский гуманитарный университет),

Экологический Центр «Ноосферный Город» - Россия, Москва, ВДНХ (директор – Татьяна Викторовна Вольф).

*****************/
«Хартия исследователей ноосферы».
В кн. Декларация живого интеллекта, С. 5-17, ISBN 9781312898325 - Изд-во Altaspera Publishing & Literary Agency Inc., 2015,

Copyright - Владимир Оноприенко

Содержание: 
Свобода исследований, Профессиональная ответственность и этические принципы Хартии исследователей Ноосферы,

Контрактные и юридические обязательства, Исследовательская практика, Распространение и использование результатов,

Права интеллектуальной собственности исследователей Ноосферы, Соавторство исследователей Ноосферы, Повышение профессиональной квалификации исследователей Ноосферы, Оценка опыта исследователей Ноосферы, Поддержали и присоединились

21.01.2014.

 *****************//

http://noocivil.esrae.ru/

 Reestr_FULL PARTICIPANT

 Тип группы-Клуб. Закрытая группа.

Метки-Вернадский Владимир Иванович, Тесла Никола,Ноосфера.

Reestr_FULL PARTICIPANT.Реестр

УЧАСТНИК РЕЕСТРА-Полноправный Член Открытой Ноосферной Академии/Reestr_FULL PARTICIPANT

Метки -Вернадский Владимир Иванович,Тесла Никола, Ноосфера, открытая ноосферная академия
URL-адрес: 

https://www.facebook.com/groups/reestrONA/

Создана 14.02.2015. и зарегистрирована как Объект интеллектуальной собственности (ОИС) UIN 07N-4B-9C.

Уважаемые члены нашего со-Общества: участники_ОТКРЫТОЙ_НООСФЕРНОЙ_АКАДЕМИИ!

Мы все автоматически являемся членами Открытой Ноосферной Академии, и каждый участник имеет право представлять свои научные публикации и в научных журналах любой тематики с аффилиацией: ФИО автора (-ов), член Открытой Ноосферной Академии, г. Москва, Россия. Руководитель ОНА (основатель) – Владимир Иванович Оноприенко, смотри Энциклопедию ИЗВЕСТНЫЕ УЧЕНЫЕ. FAMOUS SCIENTISTS--http://www.famous-scientists.ru/4531/

Необходимость в формализации статуса Членства Открытой ноосферной Академии возникла из-за порочных правил в научных журналах, которые для публикации научных статей требуют обязательного указания названия научного учреждения, в котором работают авторы, и представления рекомендательного письма от администрации учреждения. 

Члены Открытой Ноосферной Академии (ИНТЕРНЕТ- это свободное общество)- это различные Субъекты ноосферы: персоны, учреждения, организации, отдельные СМИ и творческие союзы, образовательные и просветительские формирования с наличием ноосферной характеристики, получают в членстве в группе статус «FULL PARTICIPANT-Полноправный член ОНА."
Право "вето" (волевого приема-удаления из членства в Группе и Реестра ОНА) оставляю за собой по праву первого автора идеи.
Любая информация о Членстве в Открытой Ноосферной Академии, размещенная на других сайтах родом из любого другого источника, кроме владельца этого сайта, считается ненадежной, если только и до тех пор, пока не подтвердили исходную достоверность, связавшись с администраторами правообладателя.

https://www.youtube.com/channel/UCP7vtSiQXIO9A7Jho6K68WA

Участник Группы утрачивает права полноправного члена Открытой Ноосферной Академии в случае удаления его из списков группы. Вместе с тем, участник волен в любое время выйти из группы и Реестра.

Нас объединяет понимание того, что в одиночку никто не сможет решить проблемы, стоящие перед человечеством, обеспечить устойчивый и не зависящий от мировой конъюнктуры миропорядок. Мы разделяем ценности прав человека и свободной воли, а также  принципы ненасилия.

Автор-Оноприенко Владимир Иванович, Доктор и grand-доктор философии (PHD, Grand PHD-WIDU), Full Professor, доктор экономики и коммерции, академик Ноосферной Общественной Академии Наук,член-корреспондент Петровской Академии наук и искусств (Санкт-Петербург), Full member EUANH, профессор РАЕ, заслуженный работник науки и образования, член Международного Союза экономистов (МСЭ.IUE), основатель и главный редактор электронного научного журнала «Ноосфера.Общество.Человек».на Фейсбуке--https://www.facebook.com/wladimir.onoprienko

World Information Distributed University—ВИДУ

Всемирный Информационно-Распределенный Университет (WIDU)


Междисциплинарные науки
АКАДЕМИК АЛЕКСАНДР ИВАНОВИЧ СУБЕТТО – МЬІСЛИТЕЛЬ ХХ-ХХІ В.

АКАДЕМИК

АЛЕКСАНДР  ИВАНОВИЧ  СУБЕТТО – МЬІСЛИТЕЛЬ  ХХ-ХХІ  В.

​(Ноосферизм. Метакласификация. Квалиметрия:

                                                   Вторичнодокументалное макроописание)

                                                                                 Резюме.

​ Проф. д.п.н. Александра Куманова.

1 януари 2014 г., Санкт-Петербург  – София

В трех частях обзора – І. Биографические черты; ІІ. Библиографический профиль; Новейшие исследвания (к 1 январю 2014 г.) – в единстве рассмотрена персоналия и ее творчество.

Произведен макровторичнодокументальный просмотр свыше 1000 публикаций философа – энциклопедиста, 280 из которых монографии за период с 1970 по 2013 г. Выведены основные направления его творчества – ноосферизм, метаклассификация, квалиметрия.

Указаны ключевые мысли ученого из его монографии „Ноосферное смысловедение” (2012). 

Ключовые слова: академик Александр Иванович Субетто – биографические черты – библиографический профиль – новейшие исследвания (2012-2013 гг.) – ноосферизм – метаклассификация – квалиметрия 

 

ACADEMICIAN  ALEXANDAR  IVANOVICH  SUBETTO –

A  PHILOSOPHER  OF  XX-XXI  CENTURIES

(Noospherism. Meta-classification. Qualimetry:

Secondary documentary macro description)

Abstract

Prof. Dr. Sci. Alexandra Kumanova

              In the three parts of the overview – I. Biographical sketches; II. Bibliographical profile; ІІІ. Recent researches (to 1 January 2014).

              It is carried out a macro secondary documentary survey of more than 1000 publications of the philosopher-encyclopedist from which 280 are monographs from 1970 to 2013. Are emphasized the main trends in his work – noospherism, metaclassification, qualimetry. 

              Are pointed out the essential ideas of the scientist in his monograph  Noosfernoe smyslovedenie (2012).

 

Key words: academician Alexandar Ivanovich Subetto – biographical sketches – bibliographical profile – recent researches (2012-2013) – noospherism – metaclassification – qualimetry

 

            АКАДЕМИК  АЛЕКСАНДЪР  ИВАНОВИЧ  СУБЕТО –

      МИСЛИТЕЛ  НА  ХХ-ХХІ  В.

                                   (Ноосферизъм. Метакласификация. Квалиметрия:

  Вторичнодокументално макроописание)

 

     Проф. д.п.н. Александра Куманова

„Размерите на пространството

                                                                                                                  са обусловени от нашето съзнание.”

Хун Цзичен1

Видният съвременен руски философ – енциклопедист А. И. Субето2 е президент на Ноосферната обществена академия на науките, заслужил деятел на науката на Руската федерация (РФ), лауреат на наградата на Правителството на РФ по образование и лауреат на международния конкурс на ЮНЕСКО за 2011 г., доктор на философските науки, доктор на икономическите науки, кандидат на техническите науки, професор, Гранд-доктор по социална философия на Международния университет по фундаментално обучение (МУФО) на Оксфордската мрежа на университетите, академик на Петровската академия на науките, Академията по проблемите на качеството, Международната академия по информатизация при ООН, Международната академия по акмеология, Санкт-Петербургската Академия по история на науката и техниката, Универсалната академия на науките, изящните изкуства и културата, Академията по социални технологии и местно управление, Международната академия на науките Екология и Безопасност на жизнената дейност на човека и природата...

Целта на настоящото изложение е да се запознае българската академическа общност с живота, дейността и основните научни приноси на А. И. Субето.

І. Биографични черти3

А. И. Субето се ражда на 28 януари 1937 г. в село Тярлево, което се намира между Павловск и Пушкин в Ленинградска област, днес отнасяна към град Санкт Петербург в Русия. През 1942 г. загубва баща си – преподавател във Военно-морското училище и опълченец в блокадния Ленинград (майка му заедно с трите деца в семейството е евакуирана в Чувашия). Началното и основното си образование (от 1-ви до 8-ми клас: 1945-1952 г.) завършва в Новгород-Северски, Черниговска област. През 1952 г. семейството му се премества в Полтава, където през 1954 г. А. И. Субето завършва мъжка гимназия.

През същата година той постъпва да следва във военно-морския сектор на аеродрумно-строителния факултет на Ленинградската военно-въздушна инженерна академия (ВВИА) „А. Ф. Можайски”. През 1959 г. завършва академията, принадлежаща вече към Ракетните войски със стратегическо предназначение, и от същата година до 1969 г. участва в строителството на космодрума „Плесецк”4. През 1968 г. той постъпва в адюнктурата5 на ВВИА „А. Ф. Можайски”, имайки към този момент звание майор, и я завършва през януари 1972 г. От 1969 до 1974 г. следва Курсовете за повишаване на математическата квалификация при Ленинградския държавен университет (полага повече от 30 изпита по висша математика, математическа логика, математическа физика и теория на вероятностите), което му обезпечава високо равнище в изследванията по квалиметрия и статистическите методи на управление. През ноември 1973 г. защитава кандидатска дисертация по технически науки на тема „Усъвършенстване на управлението чрез качеството на строителните обекти на Министерството на отбраната”.

От 1972 до 1992 г. А. И. Субето заема във Военния инженерен институт „А. Ф. Можайски” (от средата на 80-те години на ХХ в. – Военен космически институт „А. Ф. Можайски”) длъжностите на научен сътрудник, старши научен сътрудник, началник на отдел като постоянно изследва проблемите на качеството на обектите на Министерството на отбраната в широк контекст: от задачи на контрола на качеството и изпитанията на наземни ракетно-космически комплекси, през организация на системата за управление на качеството във военните промишлените предприятия, до теоретични проблеми на квалиметрията, системогенетиката, теорията на класификациите, теорията на качеството, квалитологията, общата теория на ефективността. Всички тези проблеми ученият класифицира в единство, полагайки основите на методологията на метакласификацията. През 1990 г. защитава докторска дисертация по икономически науки на тема „Теоретико-методологични основи на изследването на проблемите на качеството на сложна продукция”.

През 80-те години на ХХ в. А. И. Субето възглавява Комисията по квалиметрия на Ленинград (днес: Санкт-Петербург); бил е член на Координационния научно-технически съвет на Министерството на отбраната; от 1989  до 1993 г. е член на Научно-техническия съвет на Държавния6 стандарт; от 1985 до 1992 г. ръководи постоянно действащия семинар по теория на класификациите при Ботаническия музей на Ботаническия институт на Академията на науките на СССР7.

От 1989 г. и до днес А. И. Субето работи в Изследователския център по управление на качеството (Москва), който впоследствие се преименува в Изследователски център по проблемите на качеството на подготовката на специалисти при Министерството на образованието; днес: Институт по качество на висшето образование при Московския институт за стоманата и сплавите. В настоящия момент той е водещ научен сътрудник в това учреждение и заема длъжността заместник на завеждащия катедрата по управление на качеството на образованието.

През 1992 г. А. И. Субето се пенсионира в редовете на Въоръжените сили на СССР със звание полковник на космически войски, служейки в армията 38 години – период, през който е награден с 12 медала.

А. И. Субето е във вихъра на организацията на науката на съвременна Русия от 1990 г., приемайки участие в движението „отдолу” по създаването на АН РСФСР8. През 1990 г. се създава Ленинградският филиал9 на АН РСФСР, който съществува до 1992 г. (ученият влиза в Президиума и оглавява секцията по образование). 

През декември 1991 г. А. И. Субето активно участва в приемането на решението по молба на учените (във връзка с това, че АН СССР става АН РСФСР) да се създаде Петровската академия на науките и изкуствата (ПАНИ, 1992-  ), на която е учредител (сред 12 академици-учредители). От 1992 до 2006 г. изпълнява длъжността академик-секретар на Филиала  по образование на тази академия, а от 1995 до 2006 г. е вицепрезидент на академията; днес – член на Президиума й.

През 1991 г. А. И. Субето съвместно с акад. Л. А. Майборода разработва концепцията на селските университети, плод на която става Селският държавен университет „Кирил и Методий” (избран е за проректор по науката на този университет; от 1991 до 1996 г. ръководи катедрата по човекознание и квалиметрия на селското стопанство; от 1999 до 2011 г. /когато, за съжаление, уникалното учебно заведение е ликвидирано/ е проректор по външните връзки).

Едновременно от 1993 г. А. И. Субето приема активно участие в създаването на Академията по проблемите на качеството (АПК). От 1994 г. той е академик на тази академия и едновременно вицепрезидент на Санктпетербургския филиал на АПК.

През 1995 г. А. И. Субето защитава докторска дисертация по философски науки на тема „Общественият интелект: социогенетични механизми на развитието и оцеляването”.

От 1992 до 2000 г. А. И. Субето работи по съвместителство като професор в катедрата по педагогическо майсторство на Санктпетербургския университет по педагогическо майсторство. От 1997 до 1999 г. той е професор в катедрата по философия и социология на Санктпетербургския държавен морски технически университет (чете курса „Основи на социогенетиката”. От 1998 до 2005 г. работи като директор на Центъра по мониторинг на качеството на научните изследвания, а също като професор в катедрата по философия, а после – в катедрата по икономически теории на Костромския държавен университет (КДУ) „Н. А. Некрасов”. След 2006 г. и досега, А. И. Субето е старши научен сътрудник на Лабораторията по качество на този университет.

През 2001-2002 г. А. И. Субето работи като професор в катедрата по социология на Руския държавен педагогически университет „А. И. Херцен” (чете курс „Основи на геополитиката и развитието на Русия в ХХІ в.”). От 2005 г. и понастоящем работи като професор по съвместителство във Вологодския държавен педагогически университет (ВДПУ), осъществявайки преподготовката на професорско-преподавателския състав на този университет в областта на управление на качеството на висшето образование. През 2009 г. му е присвоено званието Почетен професор на ВДПУ. От 2006 г. и понастоящем работи като професор по съвместителство в педагогическия факултет на Новгородския държавен университет „Ярослав Мъдри” във Велики Новгород.

През 1995 г. А. И. Субето е отличен със сребърните медали „Н. Д. Кондратиев10” и „П. Л. Капица11” за комплекс от научни работи по теория на циклите, системогенетика, социогенетика и теория на обществения интелект. През 2002 г. за монографията си „Философия и методология на образованието”  е награден с премията „Л. И. Умански12” и медала „Лауреат на премията „Л. И. Умански” на КДУ „Н. А. Некрасов”… Сред множеството обществени награди, дипломи и сертификати, почетни и паметни награди13 през 2008 г. му е присвоено почетното звание „Заслужил деятел на науката на РФ”.

През 2009 г. А. И. Субето организира Ноосферната обществена академия на науките, на която е президент до настоящия момент.

Под научното ръководство /и като консултант/ на А. И. Субето са подготвени 14 доктори на науките14 (8 от тях – по технически науки, 2 – по социологически науки, 1 – по педагогически науки, 1 – по икономически науки, 2 – по философски науки) и 30 кандидати на науките15

 А. И. Субето е лидер на редица научни школи (по квалитология и квалиметрия; по системогенетика; по теория на обществения интелект; по некласическа социология и социогенетика; по системология на образованието; по ноосферизъм; по философия и история на Русия). По негова инициатива през 1992 г. на база на Изследователския център по проблемите на качеството на подготовката е създаден ежегоден симпозиум „Квалиметрия на човека и образованието. Методология и практика”, на който той е председател (заедно с директора на Изследователския център акад. Н. А. Селезньов). До настоящия момент са проведени 12 симпозиума и са публикувани 50 сборника с негови материали. Симпозиумът прераства в център по формиране на руска научна школа по квалиметрия на човека и образованието.

ІІ. Библиографски профил

              Към 2 април 2012 г. числото на публикуваните от А. И. Субето научни работи надхвърля 1000.16  Над 280 от тези публикации са книги – монографии и брошури.

Сред научните монографии на учения следва да се изтъкнат специално17: „Методы оценки качества проектов и работ” (1982), „Квалиметрия” (1979; ново изд. 1986; 2 изд. 2002), „Квалиметрия в машиностроении и приборостроении” (соавт. Ю. М. Андрианов; 1990), „Введение в квалиметрию высшей школы” (в 4 кн.; 1991), „От квалиметрии человека  – к квалиметрии образования” (1993), „Творчество, жизнь, здоровье и гармония. Этюды креативной онтологии” (1992), „Гуманизация российского общества” (1992), „Общая концепция и структура опережающего стандарта качества высшего образования и ее применение применительно к крестьянскому высшему образованию” (соавт. Л. А. Майборода; 1994), „Системологические основы образовательнх систем” (в 2 кн.; 1994), „Системогенетика и теория циклов” (в 2 кн.; 1994), „Социогенетика: системогенетика, общественный интеллект, образовательная генетика и мировое развитие” (1994), „Проблемы фундаментализации и источников формирования содержания высшего образования” (соавт. В. В. Чекмарев, Е. И. Зимин; 1996), „Бессознательное. Архаика. Вера” (1997), „Введение в Неклассическое человековедение” (2000), „Россия и человечество на „перевале” Истории в преддверии третьего тысечелетия” (1999), „Онтология и феноменология педагогического мастерства” (1999), „Введение в нормологию и стандартологию образования” (2000), „Основы Неклассической социологии” (соавт. С. И. Григорьев; 2000), „Качество непрерывного образования в Российской Федерации” (2000), „Квалитология образования” (2000), „Ноосферизм. Т. 1. Введение в ноосферизм” (2001), „Философия и методология образования” (соавт. С. К. Булдаков; 2002), „Приоритеты и философия целеполагания фундаментальной науки в ХХІ веке” (2003), „Разум и Анти-Разум” (2003), „Качество жизни: грани проблемы” (2004), „Введение в философию качества: синтетический квалиметризм и Неклассичность” (2004), „Теория фундаментальных противоречий человека” (2004), „Основания социального менеджмента качества образования” (2004), „Квалиметрическое обеспечение управленческих процессов” (соавт. Ю. К. Чернова, М. В. Горшенина; 2004), „Оценочные средства и технологии аттестации качества подготовки специалистов в вузах: методология, методика, практика” (2006), „Эпоха Великого Эволюционного Перелома” (2007), „Образовательное общество как стратегия развития образования в ХХІ веке” (соавт. Г. М. Иманов; 2008), „Эпоха Русского Возрождения. Т. 1. Титаны Русского Возрождения” (2008), „Теоретическая экономия в начале ХХІ века – к новым основаниям синтеза экономической науки в системе Ноосферизма” (2009), „Наука и общество в начале ХХІ века: ноосферные основания единства” (2009), „Теория фундаментализации образования и универсальные компетенции: ноосферная парадигма универсализма” (2010), „Ноосферный прорыв в будущее России в ХХІ веке” (2010), „Исповедь последнего человека (предупреждение из Будущего)” (2011), „Слово” (2012), „Ноосферная научная школа в России: итоги и перспективы” (2012)…

              Под ръководството на А. И. Субето и с активното му участие са издадени капиталните колективни монографии: „Вернадскианская18  революция в системе научного мировоззрения – поиск ноосферной модели будущего человечества в ХХІ веке” (2003), „Социогенетические основания трансформации общества” (2004), „Управление качеством высшего образования: теория, методология, организация, практика” (в 3 т.; 2005), „Ноосферизм: арктический взгляд на устойчивое развитие России и человечества в ХХІ веке” (3 т. в 6 кн.; 2007, 2009, 2011), „Ноосферное образование в евразийском пространстве” (3 т. в 6 кн.; 2009, 2010, 2011). От 2006 г. се публикува 13 томно събрание на съчинения „Ноосферизм”. От 2006 до 2012 г. са издадени 10 тома във вид на 15 книги.

              Личността и творчеството на А. И. Субето се разглеждат в многобройни енциклопедични издания: „Инженеры Санкт-Петербурга” (1997), „Качество” (2001), „Философы России ХІХ-ХХ столетий” (2000), „Лучшие люди России: Энциклопедия” (2004; вип. 6), „Кто есть кто” в экономике природопользования” (2009), „Кто есть кто: Русское издание” (2009), „Европейская Академия Естественных наук” (2009), WHO IS WHO в России: Биографическая энциклопедия” (2010; 4 изд.).

              Особено следва да се изтъкне автобиобиблиографският19 принос на А. И. Субето – той дава вторичнодокументална систематика на своите собствени научни работи.20 Тази задача е доста сложна – като се има предвид и огромното творчеството на автора, и неговото многообразие. Въплъщението на тази задача на практика е плод на високо научно съзнание за значението на автобиобиблиографията за научното общество. Авторът и тук проявява оригиналност, която, съединена с присъщия му енциклопедизъм, дава безпрецедентен образец на автобиобиблиографския жанр.

              Автобиобиблиографията на А. И. Субето е структурирана в две огледални части:

- библиография на публикуваните работи, подредени по години на издаване (1970-2012), снабдена със специално разработена библиография на книгите (монографии и брошури), подредени по азбучен ред (във всеки раздел на основния корпус има еднотипни вътрешни рубрики: Книги; Статии, тезиси, доклади; Ръкописни научни работи, в които материалът е номериран самостоятелно, започвайки винаги от 1);

- тематична библиография, в която с мощен метакласификационен подход са изведени 52 семантични комплекса (Ноосферизъм; Квалиметрия; Човекознание; Креатология; Руски космизъм; Философия на образованието; Некласическа психология; Руски език…), във всеки от който материалът е групиран еднообразно (книги и дисертации, подредени азбучно и статии, поднесени в хронологичен вид).

Като цяло изданието „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012), посветено на 75-годишнината на учения – поради начина на номериране на материала (вж: по-горе) – се отказва от характерните за персоналните библиографски форми показалци, за да даде в различни разрези пълнотекстова вторичнодокументална база на творчеството на А. И. Субето за период, който е по-голям от четири десетилетия. Вероятно, в едно бъдещо издание (което е желателно да се появи във връзка с предстоящите годишнини на автора!) – при общо номериране на материала (от 1 до безкрайност) бихме могли да видим ключове – показалци към автобиобиблиографията, в които да се наблюдават с прост поглед: институциите, издавали съответните трудове; названията на издателствата; имената на съавторите на А. И. Субето; имената на научните редактори на тази продукция; имената на рецензентите й и т.н., и т.н.

С библиографската систематика на научните работи на А. И. Субето пред нас се открива един несъмнен оригинален принос в автобиографията на уникалния философ-енциклопедист, изследовател в единство на квалиметрията, метакласификациите и ноосферизма, който ще бъде изучаван не само от гледна точка на сферите на основните интереси на учения, но и от библиографознанието.

ІІІ. Най-нови изследвания

Следва да обърнем внимателен поглед към Част ІІІ на труда на А. И. Субето „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012), чиито структурни части са цитирани по-горе в настоящото изложение и в неговите бел. 3, 13, 16, 21 и 23.

Нека се съсредоточим първо върху втория компонент на тази част – избраните работи на автора21.

В своята библиографска систематика А. И. Субето отделя специално място на избраните си работи. Той включва 19 свои произведения, които обхващат 153 стр. (от общо 607-те стр. на „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012).

Сред включените от А. И. Субето избрани работи следва да се отбележат ключовите по ноосферизъм, вбиращи в себе си и метакласификационните, и квалиметричните нива на обобщение на учения: „Ноосферизм как новая научно-мировоззренческая система и стратегия синтеза научных знаний в ХХІ веке” (с. 433-439), „Русский космизм в логике становления Ноосферизма в ХХІ веке” (с. 439-455), „Системогенетическая парадигма организации академического знания и системного проектирования” (с. 455-458), „Ноосферная научная школа в России: итоги и перспективы” (с. 459-511), „Казначеевская22  парадигма ноосферного человековедения” (с. 512-523), „Глобальное здоровье человечества как норма его будущего социоприродного развития в форме ноосферной планетарной гармонии” (с. 526-528), „Гармоничная цивилизация как гармоничная ноосфера” (с. 529-530), „Парадигмальные основы становления психологии компетентности” (с. 549-556), „Устремленность образования в ХХІ веке к становлению ноосферного человека и ноосферной формы универсализма” (с. 564-572), „Креативная онтология  (с. 583-586)…

На второ място следва да се изтъкне, че към Част ІV23 на труда на А. И. Субето „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012) авторът събира около 40 оценки и поздравления на свои колеги, подчертавайки с този акт колективния характер на науката като социокултурен феномен, в който е потопен изследователят.

На трето място в това изложение следва да се изтъкнат най-новите научни монографии на А. И. Субето, появили се на бял свят през април 2012 – декември 2013 г.: „Начала теории социального менеджмента качества. Ноосферно-социальная парадигма” (2012), „Ноосферное смысловедение” (2012), „Планетарная кооперация этносов – основа гармоничного развития человечества в ХХІ веке” (2012), „Вернадская революция как научно-методологическая основа формирования ноосферного общества” (2013), „Ноосферно-научные и духовно-нравственные основания выживания человечества в ХХІ веке” (2013), „Слово о русском народе и русском человеке” (2013), „Человек, наука и экономика в эпоху Великого Эволюционного Перелома: Ноосферный императив” (2013)… Тук специално трябва да се изтъкнат и колективните монографии и сборници, появили се под научната редакция на А. И. Субето: „Вернадскианская революция в научно-образователном пространстве России” (2013), „В. И. Вернадский и ноосферная парадигма развития общества, науки, культуры, образования и экономики в ХХІ веке” (в 3 т.; 2013), „Ноосферизм и ноосферология в спасении жизни человечества и природы” (2013)…

В заключение на настоящия обзор е удачно да се приведат някои ключови мисли на академик Александър Иванович Субето от една от последните му монографии – „Ноосферное смысловедение” (2012):

- „Думата „смисъл” е достатъчно древна руска24 дума. Тя включва в себе си и „разбиране”, и „знание”. „Аз [о. – Бел.: А. К.]смислям” – означава едновременно и разбиране, и знание на този предмет, за който говоря. „Смисъл” се състои от корена „мисъл” и представката „с” [и представката „о” – Бел.: А. К.]. „Мисъл”, „мисля” – това е нещо („образ”, словесен израз), което предава някакво съдържание, знание, и едновременно произвежда това съдържание, знание. А „смисъл” – това е „с мисъл”, по аналогия да си припомним думите „знание” и „съзнание”25. Съзнанието – това е „знание” на това, което то „знае”, т.е. отразено (от reflexio /лат./) знание. Така и „смисъл” – мисъл за мисълта, т.е. знание за това, което означава мисълта (този израз, образ, които тя предава) (с. 14);

- „Да се осъзнае смисълът – значи да се разбере. А разбирането е основа на общуването не само между хората, но и между човечеството и Света26” (с. 15);

- „Ноосферното смислознание – това вече не е просто смислознание, а ноосферно, т.е. разширило хоризонта на виждане на смислите на битието на човека до равнище на проблемите на единството на Човека и Природата, под които се крият такива макросистеми, в които е потопено битието на човечеството като Биосфера на Земята, планетата Земя, Слънчевата система, Галактиката, Вселената или Универсума” (с. 16);

- „смисълът на живота на човека е в творчеството на човека, в неговото съзидание, а не в потреблението. Това посочват достиженията на всички науки” (с. 28);

- „Разумът преди всичко е интелект, но интелект в неговия висш стадий на развитие, надарен с мъдрост, регулиращ се от критериите на Истината, Доброто и Красотата” (с. 34);

- „Съзнанието на човека в продължение на цялата история на неговото формиране се издига на равнището на космичното, космопланетарно, ноосферното съзнание на човека (с. 139)…    

Бележки и цитирана литература

1 Хун Цзичен. Вкус корней : Собр. второе. // Афоризмы  старого Китая / Пер. с кит. яз. В. В. Малявина. – 2 изд., испр. – Москва, 1991, с. 65.

2 Рус.: А. И. Субетто.

Ученият е консултант на УниБИТ по редица от разработваните във вуза научноизследователски направления. Той системно подарява трудовете си на Библиотечно-информационния център на УниБИТ, между които са и дарените от него издания, станали основа за структурирането на третия раздел на тази публикация.

3 За съдържателна основа на този и следващия раздел на настоящата публикация е използвана Научната автобиография на А. И. Субето от 2 април 2012 г., публикувана от него като Част ІІІ на изд.: Субетто, А. И. Научная автобиография и … : Ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 426-432.  – Вж: бел. 21.

4 Руски космодрум, разположен в Архангелска област на 800 км северно от Москва и южно от Архангелск.

5 Адюнкт (лат.: adjunctus  – присъединен) – 1) в дореволюционна Русия, както и в някои други страни – лице, заемащо младша научна длъжност в научно учреждение (помощник на професора); 2) лице, подготвящо се за преподавателска дейност във военна академия, докторант на военното учебно заведение.

6 Рус.: Госстандарт.

7 Рус.: АН СССР.

8 РСФСР – Руска съветска федеративна социалистическа република.

9 Рус.: отделение – Ленинградское отделение (ЛО).

10 Николай Дмитриевич Кондратиев (4.03.1892-17.09.1938) – руски икономист, основоположник на теорията за икономическите цикли, известни като „Циклите на Кондратиев”.

11 Пьотър Леонидович Капица (9.7.1894-8.4.1984) – руски физик, академик, откривател – паралелно с Дж. Ф. Алън и А. Д. Мизенер през 1937 г. – на свръхфлуидността (свойството на вискозитета на течностите да става много нисък при ниски температури) и лауреат на Нобелова награда за физика (1978).

12 Лев Илич Умански (29.10.1921-13.7.1983({{padleft:1983|4|0}}-{{padleft:7|2|0}}-{{padleft:13|2|0}})) – руски психолог, специалист в областта на социалната и педагогическата психология.

13 Вж:  Субетто, А. И. Научная автобиография и … : Ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 430. – Вж: бел. 21.

14 т.нар. „голям доктор”.

15 т.нар. „малък доктор”.

16 Вж:  Субетто, А. И. Библиография опубликованных работ, упорядоченная по годам издания (1970-2012) : Ч. І ; Тематическая библиография : Ч. ІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 7-117 ; 118-425. 

17 Някои от тези монографии са публикувани в интернет, поради което заглавията им се предават на езика на оригинала (на руски) (този подход е използван и при описанието на работите на А. И. Субето в третия раздел на настоящата публикация).

18 Владимир Иванович Вернадски (28.2.1863-(18630312)6.1.1945) – руски учен естествоизпитател, мислител и обществен деец от края на XIX в. и първата половина на XX в. Създател на научни школи. Един от  представителите на руския космизъм; създател на науката биогеохимия. Дейността му оказва огромно влияние върху развитието на науките за Земята. В кръга на интересите му влизат много науки: геология, почвознание, кристалография, минералогия, геохимия, радиогеология, биология, палеонтология, биогеохимия, метеоритика, философия и история. Занимава се с организаторска научна и обществена дейност.

Автор е на учението за биосферата и ноосферата. Биосферата обхваща цялата повърхност на Земята, покривайки я със слоя на живото вещество.

Ноосфера  (гр.:  nōos, nous  –  разум  +  гр.:  sphairа; лат.:  sphaera; фр., англ.:  sphere  –  кълбо, земното кълбо, небесата … ; област …) – обвиващата земното кълбо идеална „мислеща” обвивка, чието формиране е свързано с развитието на човешкото съзнание; сфера на взаимодействието на природата и обществото, в пределите на която разумната човешка дейност става най-главен и определящ фактор на развитието. За нейното обозначаване се употребяват сходни термини с различни отенъци: техносфера, антропосфера, социосфера, инфосфера, семиосфера.

19 Първият историк на Англия – монахът от манастира в северната част на страната в Яроу – Беда Достопочтени (Bede /Beda, Baeda/ Venerabilis /672 или 673 – ок. 735 г./), който написва „Църковна  история  на  английския  народ”, е автор и на един от първите автобиобиблиографски списъци, достигнал до нас – „Бележки  за  самия  себе  си  и  своите  книги”  (ако не взимаме под внимание биобиблиографските трудове на медика и философа Клавдий Гален /Claudius Galenus, 129 или 131 г. – ок. 200 или ок. 210 г./ „За  реда  на  собствените  книги”  и „За  собствените  книги”  /ІІ в./).

 Автобиобиблиографският жанр присъства впоследствие в историята на библиографията чак до наши дни и представлява компонент на творческата лаборатория на авторите – на техните различни, в това число и библиографски, трудове. Жанрът е съществен уникален вторичнодокументален източник за изследване на архивни и други документи за дейността и личността на учените. Но за съжаление автобиобиблиографските списъци никога не навлизат в широката информационна практика на обществото, както изтъква с огорчение, в частност, и историка на библиографията К. Р. Симон в своя капитален за вечни времена труд „История на чуждестранната библиография” (1963; 2010), запазвайки своя личен (за автора) непубличен характер, който става известен само на тесен кръг от професионалната общественост (изследователи).

Вж  библиографските характеристики на цитираните в настоящата бел. източници в изд.: Куманова, А. Ризома на инфосферата : Морфология на библиографията : Генезис на  световната универсална библиография : Теория на библиогр. форма : Учебник по общо библиографознание / Предг., рец. С. Денчев ; Обща ред., дейксис Н. Василев. – София : За буквите – О писменехь, 2012. – 1-442, І-CCCLІІ, 443-534 с. : 350 ил., 59 сх., 22 репрод. – (Факлоносци ; ІV). –  Списък на цит. лит.: 1440 ном. назв. – Табл. на термините и понятията, използвани от евро-американските специалисти през XVІІІ-XХІ в. за диференциация на библиогр. явления, имащи отношение към формата на библиогр. информация: 1180 назв. на 20 ез. – Именен показалец ; Географски показалец ; Показалец на заглавията ; Списък на съкращенията. – Юбил. изд., посветено на 250-годишнината от написването на „История славяноболгарская …” от Св. о. Паисий Хилендарски. – Публ. и в: <http://www.local.svubit.org/2009/03/08/opеn-da> – до 30.09.2010; от 30.09.2010: http://www.sno.unibit.bg>.  Публ.  и във вид на ел. кн. в изд. „За буквите – О писменехь” (2012): .

20 Срв.: аналитично цитираното в бел. 3, 13 и 16 по-горе  автобиобиблиографско издание на учения Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012).

21 Вж:  Субетто, А. И. … избранные работы : Ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 433-586.  – Вж: бел. 3, 13 и 16.

22 Влаил Петрович Казначеев (род. 17.7.1924) – руски учен в областта на медицината, биофизиката, екологията, социологията, педагогиката; доктор на медицинските науки, академик на Руската Академия на медицинските науки, профессор. Автор на основополагащи трудове по космопланетарно човекознание. Автор на стихотворните сборници: „Что истина?” (1994) и „Надежда” (1999).

23 Вж:  Субетто, А. И. Оценки, поздравления : Ч. ІV. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 587-606. 

24 Славянска дума!

25 Срв.:  епиграфа към настоящия текст.

26 Тук и навсякъде в настоящия текст понятията се изписват под формата, получила място в творчеството на А. И. Субето.

1 януари 2014 г., Санкт-Петербург  – София

 

    АКАДЕМИК  АЛЕКСАНДР  ИВАНОВИЧ  СУБЕТТО –

      МЬІСЛИТЕЛЬ  ХХ-ХХІ  В.

                                           (Ноосферизм. Метакласификация. Квалиметрия:

                                                   Вторичнодокументалное макроописание)

                                                                                 Резюме

                                                         Проф. д.п.н. Александра Куманова

В трех частях обзора – І. Биографические черты; ІІ. Библиографический профиль; Новейшие исследвания (к 1 январю 2014 г.) – в единстве рассмотрена персоналия и ее творчество.

Произведен макровторичнодокументальный просмотр свыше 1000 публикаций философа – энциклопедиста, 280 из которых монографии за период с 1970 по 2013 г. Выведены основные направления его творчества – ноосферизм, метаклассификация, квалиметрия.

Указаны ключевые мысли ученого из его монографии „Ноосферное смысловедение” (2012). 

Ключовые слова: академик Александр Иванович Субетто – биографические черты – библиографический профиль – новейшие исследвания (2012-2013 гг.) – ноосферизм – метаклассификация – квалиметрия 

 

ACADEMICIAN  ALEXANDAR  IVANOVICH  SUBETTO –

A  PHILOSOPHER  OF  XX-XXI  CENTURIES

(Noospherism. Meta-classification. Qualimetry:

Secondary documentary macro description)

Abstract

Prof. Dr. Sci. Alexandra Kumanova

              In the three parts of the overview – I. Biographical sketches; II. Bibliographical profile; ІІІ. Recent researches (to 1 January 2014).

              It is carried out a macro secondary documentary survey of more than 1000 publications of the philosopher-encyclopedist from which 280 are monographs from 1970 to 2013. Are emphasized the main trends in his work – noospherism, metaclassification, qualimetry. 

              Are pointed out the essential ideas of the scientist in his monograph  Noosfernoe smyslovedenie (2012).

 

Key words: academician Alexandar Ivanovich Subetto – biographical sketches – bibliographical profile – recent researches (2012-2013) – noospherism – metaclassification – qualimetry

 

 

-----------------------------------------------//

Noosphere Charter researchers

Хартия исследователей ноосферы

http://www.econf.rae.ru/article/8141

Библиографическая ссылка-Оноприенко В.И.

ХАРТИЯ исследователей Ноосферы. Charter researchers Noosphere

// Научный электронный архив. 
URL: http://econf.rae.ru/article/8141

 

http://noospherecity.com/node/120

 

Журнал «Ноосфера.Общество.Человек»

journal «Noosphere.Company.Man»

http://noocivil.esrae.ru/

http://www.scireg.org/rus/files/fileinfo/458

 

Research classified by Journal of Economic Literature (JEL) codes

JEL:  D43; 4 C, 13-П; 13 C, 142 P; 18 C, 117 P.

http://ideas.repec.org/j/

 


Пристатейный список:
Бележки и цитирана литература
1 Хун Цзичен. Вкус корней : Собр. второе. // Афоризмы  старого Китая / Пер. с кит. яз. В. В. Малявина. – 2 изд., испр. – Москва, 1991, с. 65. 
2 Рус.: А. И. Субетто. 
Ученият е консултант на УниБИТ по редица от разработваните във вуза научноизследователски направления. Той системно подарява трудовете си на Библиотечно-информационния център на УниБИТ, между които са и дарените от него издания, станали основа за структурирането на третия раздел на тази публикация. 
3 За съдържателна основа на този и следващия раздел на настоящата публикация е използвана Научната автобиография на А. И. Субето от 2 април 2012 г., публикувана от него като Част ІІІ на изд.: Субетто, А. И. Научная автобиография и … : Ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 426-432.  – Вж: бел. 21.
4 Руски космодрум, разположен в Архангелска област на 800 км северно от Москва и южно от Архангелск.
5 Адюнкт (лат.: adjunctus  – присъединен) – 1) в дореволюционна Русия, както и в някои други страни – лице, заемащо младша научна длъжност в научно учреждение (помощник на професора); 2) лице, подготвящо се за преподавателска дейност във военна академия, докторант на военното учебно заведение.
6 Рус.: Госстандарт. 
7 Рус.: АН СССР.
8 РСФСР – Руска съветска федеративна социалистическа република.
9 Рус.: отделение – Ленинградское отделение (ЛО).
10 Николай Дмитриевич Кондратиев (4.03.1892-17.09.1938) – руски икономист, основоположник на теорията за икономическите цикли, известни като „Циклите на Кондратиев”.
11 Пьотър Леонидович Капица (9.7.1894-8.4.1984) – руски физик, академик, откривател – паралелно с Дж. Ф. Алън и А. Д. Мизенер през 1937 г. – на свръхфлуидността (свойството на вискозитета на течностите да става много нисък при ниски температури) и лауреат на Нобелова награда за физика (1978). 
12 Лев Илич Умански (29.10.1921-13.7.1983) – руски психолог, специалист в областта на социалната и педагогическата психология.
13 Вж:  Субетто, А. И. Научная автобиография и … : Ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 430. – Вж: бел. 21.
14 т.нар. „голям доктор”. 
15 т.нар. „малък доктор”. 
16 Вж:  Субетто, А. И. Библиография опубликованных работ, упорядоченная по годам издания (1970-2012) : Ч. І ; Тематическая библиография : Ч. ІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 7-117 ; 118-425.  
17 Някои от тези монографии са публикувани в интернет, поради което заглавията им се предават на езика на оригинала (на руски) (този подход е използван и при описанието на работите на А. И. Субето в третия раздел на настоящата публикация). 
18 Владимир Иванович Вернадски (28.2.1863-6.1.1945) – руски учен естествоизпитател, мислител и обществен деец от края на XIX в. и първата половина на XX в. Създател на научни школи. Един от  представителите на руския космизъм; създател на науката биогеохимия. Дейността му оказва огромно влияние върху развитието на науките за Земята. В кръга на интересите му влизат много науки: геология, почвознание, кристалография, минералогия, геохимия, радиогеология, биология, палеонтология, биогеохимия, метеоритика, философия и история. Занимава се с организаторска научна и обществена дейност. 
Автор е на учението за биосферата и ноосферата. Биосферата обхваща цялата повърхност на Земята, покривайки я със слоя на живото вещество. 
Ноосфера  (гр.:  nōos, nous  –  разум  +  гр.:  sphairа; лат.:  sphaera; фр., англ.:  sphere  –  кълбо, земното кълбо, небесата … ; област …) – обвиващата земното кълбо идеална „мислеща” обвивка, чието формиране е свързано с развитието на човешкото съзнание; сфера на взаимодействието на природата и обществото, в пределите на която разумната човешка дейност става най-главен и определящ фактор на развитието. За нейното обозначаване се употребяват сходни термини с различни отенъци: техносфера, антропосфера, социосфера, инфосфера, семиосфера.
19 Първият историк на Англия – монахът от манастира в северната част на страната в Яроу – Беда Достопочтени (Bede /Beda, Baeda/ Venerabilis /672 или 673 – ок. 735 г./), който написва „Църковна  история  на  английския  народ”, е автор и на един от първите автобиобиблиографски списъци, достигнал до нас – „Бележки  за  самия  себе  си  и  своите  книги”  (ако не взимаме под внимание биобиблиографските трудове на медика и философа Клавдий Гален /Claudius Galenus, 129 или 131 г. – ок. 200 или ок. 210 г./ „За  реда  на  собствените  книги”  и „За  собствените  книги”  /ІІ в./).
 Автобиобиблиографският жанр присъства впоследствие в историята на библиографията чак до наши дни и представлява компонент на творческата лаборатория на авторите – на техните различни, в това число и библиографски, трудове. Жанрът е съществен уникален вторичнодокументален източник за изследване на архивни и други документи за дейността и личността на учените. Но за съжаление автобиобиблиографските списъци никога не навлизат в широката информационна практика на обществото, както изтъква с огорчение, в частност, и историка на библиографията К. Р. Симон в своя капитален за вечни времена труд „История на чуждестранната библиография” (1963; 2010), запазвайки своя личен (за автора) непубличен характер, който става известен само на тесен кръг от професионалната общественост (изследователи).
Вж  библиографските характеристики на цитираните в настоящата бел. източници в изд.: Куманова, А. Ризома на инфосферата : Морфология на библиографията : Генезис на  световната универсална библиография : Теория на библиогр. форма : Учебник по общо библиографознание / Предг., рец. С. Денчев ; Обща ред., дейксис Н. Василев. – София : За буквите – О писменехь, 2012. – 1-442, І-CCCLІІ, 443-534 с. : 350 ил., 59 сх., 22 репрод. – (Факлоносци ; ІV). –  Списък на цит. лит.: 1440 ном. назв. – Табл. на термините и понятията, използвани от евро-американските специалисти през XVІІІ-XХІ в. за диференциация на библиогр. явления, имащи отношение към формата на библиогр. информация: 1180 назв. на 20 ез. – Именен показалец ; Географски показалец ; Показалец на заглавията ; Списък на съкращенията. – Юбил. изд., посветено на 250-годишнината от написването на „История славяноболгарская …” от Св. о. Паисий Хилендарски. – Публ. и в:  – до 30.09.2010; от 30.09.2010: http://www.sno.unibit.bg>.  Публ.  и във вид на ел. кн. в изд. „За буквите – О писменехь” (2012): .
20 Срв.: аналитично цитираното в бел. 3, 13 и 16 по-горе  автобиобиблиографско издание на учения „Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы” (2012). 
21 Вж:  Субетто, А. И. … избранные работы : Ч. ІІІ. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 433-586.  – Вж: бел. 3, 13 и 16.
22 Влаил Петрович Казначеев (род. 17.7.1924) – руски учен в областта на медицината, биофизиката, екологията, социологията, педагогиката; доктор на медицинските науки, академик на Руската Академия на медицинските науки, профессор. Автор на основополагащи трудове по космопланетарно човекознание. Автор на стихотворните сборници: „Что истина?” (1994) и „Надежда” (1999).
23 Вж:  Субетто, А. И. Оценки, поздравления : Ч. ІV. // Субетто, А. И. Библиографическая систематика работ (1970-2012). Биография и избранные работы : Юбил. изд., посв. 75-лет. авт. / Ноосферная обществ. акад. наук и др. ; Науч. ред. А. А. Горбунов. – Санкт-Петербург, 2012, с. 587-606.  
24 Славянска дума!
25 Срв.:  епиграфа към настоящия текст. 
26 Тук и навсякъде в настоящия текст понятията се изписват под формата, получила място в творчеството на А. И. Субето.


Библиографическая ссылка

АКАДЕМИК АЛЕКСАНДР ИВАНОВИЧ СУБЕТТО – МЬІСЛИТЕЛЬ ХХ-ХХІ В. // Ноосфера. Общество. Человек. – 2014. – № 4;
URL: www.es.rae.ru/noocivil/ru/236-1247 (дата обращения: 23.06.2024).


Код для вставки на сайт или в блог

Просмотры статьи

Сегодня: 804 | За неделю: 804 | Всего: 2012


Комментарии (0)


Сайт работает на RAE Editorial System
Яндекс.Метрика